„Двете стрели“, премиера на Сцена 99

„Двете стрели” от Александър Володин

Младежка театрална студия Сцена 99
Постановка и режисура: Христофор Недков
Музикална среда и пластика: Валерий Кондратцев
Сценография и костюми: Недялко Йорданов, Звездина Иванова, Христофор Недков 

1.
Много ли е важно, че в някаква Стара Загора някакви ученици правят театър?
Ще разширя въпроса в две посоки:
Много ли е важно, че в детските градини децата учат песнички;
и много ли е важно, че в градовете из България се играят театрални пиеси?

2.
Преди дни беше премиерата на пиесата „Двете стрели”от Александър Володин на Младежка театрална студия Сцена 99.
В пиесата се разказва за хората от едно племе, които се бият със съседните племена и се прехранват, като ловуват диви животни; имат старейшина и разрешават проблемите си на племенен съвет.
Без текстът да е видимо променен, Христофор Недков е преметнал събитията през времето и по украшенията, фона и предметите по сцената се разбира, че действието се развива след Новата ера. От западната цивилизация са останали платки от потрошени компютри, мазни черни реки и тотемите се зверят с лъскави очи от CD-та.
Всичко друго е същото (като преди и като сега) – хора, някои по-глупави, други по-коварни. Битки за влияние и чест. Любов и нелюбов.


3.
Спектаклите на Фори винаги блестят с пипната сценография и функционални, зрелищни костюми.
Сцената е малка… абе направо си е тясна, но и това е използвано така, че да работи за внушението на пиесата. Валерий Кондратцев е разтанцувал актьорите.
В представлението участват 18 деца. Много са хубави! Красиви, силни деца, ученици от горен курс. И мен отново ме впечатли силата на тяхното присъствие. През цялото време, във всеки момент, нямаше нито един разсеян поглед, нито един актьор без задача, без отношение, без участие към това, което се случва с Клепоухия, с Дългоноско, с Боеца, с Костенурчицата…
Добре, не всички имат перфектна дикция, но ако ще си говорим честно, май това е още едно нещо, по което Сцена 99 прилича на професионалните театри. Не е ли така?

4.
Аз никога не съм работила с тази трупа, не се е случвало да имаме обща работа (надявам се, само за сега, защото обожавам да работя с хора, които харесвам).
Виждала съм ги да пият кафе заедно. Чувала съм ги да обсъждат как ще ходят заедно на море, какво се е случило миналото лято на Арапя… такива работи (Стара Загора е толкова малък град, че всички са били на съседни маси все в някое кафене).
Не мога да кажа, че познавам някой от участниците лично – не съм пристрастна по кръвна или по съребрена линия.
Пристрастна съм по други линии.
Тези деца са се запалили по театъра. Репетирали са много и са мислили, и са работили. Заедно.
Доставиха ми пълноценно театрално преживяване със своето представление. Извадиха ме от ежедневието. Напълниха ми душата с радост.

5.
Това, че в Стара Загора работи Младежка театрална студия Сцена 99, е важно, защото те отлагат новата каменна ера. Поне с час и десет минути, колкото трае спектакълът „Двете стрели.”
Благодаря ви, деца.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s