Видрата не е блатна.
Това е марсианска пустинна видра, болна от еризипел (червен вятър).
Освен това живее в Петрич.
Мария Донева
Видрата не е блатна.
Това е марсианска пустинна видра, болна от еризипел (червен вятър).
Освен това живее в Петрич.
Мария Донева 
Благодаря, колега!
Радвам се за заличените нееднаквомислия.
Науката обича гордите, но предпочита праведните.
🙂 🙂 🙂
какво е еризипел ? 🙂
Еризипел (от Erysipelas, гр., червена кожа) е възпалително заболяване, причинено от бета-хемолитични стрептококи (Streptococcus pyogenes), предизвикващо аленочервени, силно болезнени петна и отоци по лицето, бузите и около очите (симптом на пеперудата), но най-често – по крайниците. Предпоставки са предходни болести, намаляващи защитните сили на организма – диабет, имунен дефицит, алкохолизъм (но не и с домашна ракия), гъбични инфекции, хирургични манипулации. Освен с кожните увреди, проявява се с гадене, повръщане, втрисане, главоболие, отпадналост. Понякога рецидивира лесно. Без лечение може да настъпи смърт. Известен е от древността като „огнена болест” (Ignis sacer) и „болест на свети Антоний”. Вероятно от еризипел произлизат изрази като „да си начешеш крастата”, „ще ти начеша задника”, „не си чеши носа, ами се захващай за работа”. Докато изразът „да се чешеш където не те сърби” не произлиза от еризипел, а най-вероятно от псориазис или упорити екземи. А изразът „да си чешем езиците” е асоцииран с глосит (Glossitis, възпаление на езика), от който най-застрашени са празноглавите политици, самовлюбените психиатри, калпавите даскали и кварталните клюкарки.
ПП
Това, че упоменатата видра живее в Петрич е добре. Петрич е хубав и заможен град, което личи от името му: „5 + rich”, ще рече – „градът на петорните богаташи”.
Не съм съгласна 🙂 Това също е мишка. Само че живее у поетеса, а там само тя има право да говори 🙂
Ти как си го представяш, само видрата да говори… не дом, „Видрица“!
Светът е красив заради хипотезите си, а не заради техните отговори.
🙂
Pingback: Рада, Пухчо и приятели « Разни хора, разни…