По литературни данни и описания на очевидци, посочената видра е екземпляр от вида „Марсианска пустинна видра” (Lutra marsianica pustinica), доста сходна със земната си посестрима – речната видра (Lutra lutra), но за разлика от нея обитава пясъчните дюни на Марс и се храни с острохрили пренсове, които надвечер изпълзяват от пясъците, търсейки прохлада след залеза на двете кървавочервени марсиански слънца.
В случая, конкретният екземпляр боледува от еризипел (Erysipelas, червен вятър), към което вече изразихме отношение. Ще добавим само, че източник на заразата вероятно са въпросните острохрили пренсове или значително по-дребните пясъчни мренузи, които също служат за храна на марсианската пустинна видра.
Докато марсианската блатна хидра (Enhydra marsianica blatnica), близка до земната морска хидра (Enhydra lutris), обитава марсианските блата, пълни с лепкава жмеж, край ниските брегове на които, гъсто обраснали с фрикуси и елизандри, намира своята плячка – петнисти блатни никлери, хромонасти и вробове. Марсианската блатна хидра е значително по-едра от марсианската пустинна хидра, няма антисор върху опашката си и има по-силно разклонени сензорни антени.
Съжалявам, но спорът се свежда не до таксономически нюанси, а до базисни разграничителни отлики между два съвсем различни вида на марсианската фауна.
Мария Донева 
Pingback: Дантели и тюл | Bulgarian Blog
Пустинна видра, молим ви се!
На марсианската блатна видра носоглътката е иначе устроена!
И това се вижда от пръв поглед!
И да добавя –
тази пустинна видра страда от еризипел,
изразен предимно по крайниците, но и по гръдния кош и корема.
Тошко, ти ме подведе, имам го написано от теб, че е именно марсианска, именно блатна и именно видра!
По литературни данни и описания на очевидци, посочената видра е екземпляр от вида „Марсианска пустинна видра” (Lutra marsianica pustinica), доста сходна със земната си посестрима – речната видра (Lutra lutra), но за разлика от нея обитава пясъчните дюни на Марс и се храни с острохрили пренсове, които надвечер изпълзяват от пясъците, търсейки прохлада след залеза на двете кървавочервени марсиански слънца.
В случая, конкретният екземпляр боледува от еризипел (Erysipelas, червен вятър), към което вече изразихме отношение. Ще добавим само, че източник на заразата вероятно са въпросните острохрили пренсове или значително по-дребните пясъчни мренузи, които също служат за храна на марсианската пустинна видра.
Докато марсианската блатна хидра (Enhydra marsianica blatnica), близка до земната морска хидра (Enhydra lutris), обитава марсианските блата, пълни с лепкава жмеж, край ниските брегове на които, гъсто обраснали с фрикуси и елизандри, намира своята плячка – петнисти блатни никлери, хромонасти и вробове. Марсианската блатна хидра е значително по-едра от марсианската пустинна хидра, няма антисор върху опашката си и има по-силно разклонени сензорни антени.
Съжалявам, но спорът се свежда не до таксономически нюанси, а до базисни разграничителни отлики между два съвсем различни вида на марсианската фауна.
Съгласих се! :)))))
❤
🙂