Влакът е капка желязна вода,
бърза, защото щом спре, се разлива.
Някакви мижави храсти в студа
с пръсти разресват на вятъра гривата.
Шум и движение. Мир и покой.
Село със хрускави букви във името.
Гари и гробища. Права. Завой.
Влакът тече през земите на зимата.
Мария Донева 
хех
това иска още малко за финал, ама… когато си го редих, ми беше много мъчно, и сега като се опитам да го доизмисля, пак ми става така
няма да го пипам 🙂