Сънливо мълчаливо замаяно врабче
във къщи си отглежда от вчера януари.
Те заедно закусват. Разделят си парче
оранжев портокал. Бурканче мед отварят.
Врабчето е разумно. Не бърза да лети.
То мисли да остане на топло. Тук ще чака.
Изпраща януари до външните врати,
и после нещо готви, чете, премита мрака.
И този януари си има вече дом,
врабче – да си обича, врати – да си отключва.
Какво като е зима, и е студено, щом
такова чудно нещо решава – и се случва.
Мария Донева 
Така е, защото, може би, врабчето е слабост, вярност, домопочитание и скромност!
домопочитание
hubavo e! 🙂
А Януари идва от Янус, който е богът с две лица, богът на вратите! :)))
ако продължа всеки ден да научавам по едно ново нещо…. аууу, нямам търпение!
Малкото щурче в полето
зъзне гладно, зъзне клето.
Спряло до самотна трънка,
нито пее, нито дрънка.
🙂