Паякът с кривите пръсти във ъгъла кляка,
дъвче устата му, нещо говори, но нищо не чака.
Много е стар. Няма внуци. Не ги и обича.
Спи във един крехък вестник и вяло го срича.
Май че решава да тръгне, поклаща се, спира.
Връща се пак при праха от мухи. И умира.
На снимките – радневски паяк в мъглата вчера.
Мария Донева 
Ама че пищна паяжина –
цяла паевска къща-картина:)
*от перлички сякаш
мухите си чака;
два поредни дни го снимах в Раднево, на втория път ми се получи, горе-долу
🙂
Малей, страшилище!)
От четене не му е останало време за деца, камо ли за внуци;)
Поздрав за фотографката!
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.
http://liternet.bg/publish7/adalchev/stihove/knigite.htm
Я какъв далчевски паяк се оказва, че сме имали! Не бях го виждала в тази светлина!