Валя до обед, а сега е ясно,
и капките полека-лека спират.
Като уши на палав първокласник
листата руменеят и прозират.
Сив облак, с тънко розово поръбен,
блести, и слънцето е укротено.
Спокойствие със аромат на гъби.
Оранжево и матово зелено.
Усмихнатите локви се вълнуват,
когато вятърът ги гъделичка.
Следобед като този съществува
да спра и да се помиря със всичко.
Мария Донева 
От пет минути стоя усмихнат и не мога да установя връзка между главния и няколкото заспали върху клавиатурата пръста…
Мисля, че съм локва…
ех, че хубавоооо! )
ама за ушите, нали? нали?! :))))
:)))
Веднъж за ушите и веднъж за гъделичкането… и въобще… хората много рядко виждат света така и още по-рядко го споделят!
Благодаря за подарената усмивка. Утре ще си я нося цял ден… и ако някой пита защо – само ще я разтегна в мълчание. 😉
Мислех да бъдат само първият и третият куплет, защото средният ми тежи.
Но реших точно за тежест да го оставя. 🙂