Трябва със перо да галиш
всяка дума, всяка мисъл,
да я гледаш благодарен –
хубава, като изписана.
На прозореца отворен
като кацне – да не дишаш –
с дъх за да не я изплашиш
и със дъх да я запишеш.
Да я гледаш във очите
и почти да я отгатваш,
без да знаеш, щом отлитне,
ще ли долети обратно.
Мария Донева 
нежно ❤
Интересно, виждам нещо повече от думи тук. =]
тихо на пръсти
Като синигерчетата! 🙂
🙂