Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи –
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.
Мария Донева
Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи –
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.
Мария Донева 
Той е скитническа гад –
в къщи рядко се задържа.
Връща се умрял от глад,
но не дава да го вържа.
Идва целия в бълхи.
Идва рошав и нахапан,
с шоколадови трохи
и със меча кръв оцапан.
Спи във моето легло,
а във чуждо се събужда.
Да го чакаш е тегло
да го търсиш – няма нужда.
Той е пътник и дивак,
ту е сладък, ту е кисел.
Ти го пъдиш – идва пак.
Викаш ли го – няма смисъл.
:))))
Това може да е или котката или мъжа ти. Все едно кой е, друг няма. Прекрасно стихче. Браво. Пишеш леко и весело. Продължавай с пълен напред.
Хубаво е да си скитническа гад, защото свободата, Санчо …
Лошо е обаче ако се обърнат ролите, а то рано или късно се случва, всеки си намира майстора …
живеем в динамично равновесие
то по това се разбира, че живеем
Смисълът е верно мръсна гад
отвориш ли за миг врата –
подава той веднага врат
навън, и уж скитори по света
но погледни – от него ни следа.
Той оставя мокри стъпки,
драска пода с кални лапи,
и със острите си зъбки –
ти го галиш – той те хапе.
Трудно се опитомява
и не се предава бързо.
Иде ти да го оставиш,
само че си се привързал.
Затова ще се търпите
все така и занапред,
ти – калта, прахта, белите,
той – досадния ти ред. 🙂
Но веднъж на месец – два
пускай го да се разходи
трудно е без смисъл, да
но не можеш го зароби.
Вържеш ли го на каишка
ще линее, ще умре.
Пуснѝ го да хване мишка
скоро ще се прибере.
Когато е при теб е лесно
крачите ръка в ръка
но и без него е чудесно
по веднъж на месец – два.
Целият подут от гордост,
бързал, запотен, без дъх,
той се връща, и ми носи
заловен на пътя плъх.
Носи нокът крив от жаба
и опашка от тритон.
Просто думите са слаби,
просто нямам верен тон
да опиша радостта му
от примъкнатата плячка.
Вчера охлюв гол ми хвана,
утре гущер ще довлачи.
То така и подобава –
същество от мъжки род.
Ще му се да защитава,
да се бие на живот,
и на смърт дори, щом трябва,
и по-слабите да храни.
Иска му се да спасява.
Хвали се, щом има рани.
После ляга и заспива,
и насън преследва нещо.
И скимти, и се отвива,
джавка, и му е горещо.
В храсти, в долове, в хралупи
влиза, диря уловил.
Боже, колко си ми глупав,
боже, колко си ми мил!
Pingback: Той е скитническа гад « Мария Донева