Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.
Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.
И светът въздъхна цял
на листата от поклона –
нежен церемониал,
крехка облачна корона.
Мария Донева 
Днес докато пътувах и поглъщах невероятните цветове на дърветата с очи си мислех – защо някои хора смятат есента за умиращ сезон? Как може толкова много красота да се нарече умираща?
И ето, прибирам се – и ти ме изненадваш пак с нещо хубаво и топло. Благодаря! 🙂
нещата са такива, каквито ги виждаш ти в момента
това е истината 🙂
Поет един и някакъв мъдрец вървели през гората.
Поета казал: „ Колко е красива есента!”
Мъдреца го погледнал строго: „Доброто от листата
оценяй като живи, а не достигнали Смъртта!?”
а катериците тичали нагоре-надолу през цялото време
🙂
нищо толкова красиво за есента не съм чувала досега ❤
така изглеждаше през прозореца на влака, някъде близо до Михайлово
познах я веднага, любима ми е – срещала съм я почти навсякъде – из Родопите, под Витоша, в Пловдив, край Соколския манастир и Етъра, но и 1000 пъти да я видя, пак не мога да я разкажа така вълшебствено
Само едно изречение, ако позволите:
Мека като капки дъжд
и бъбрива като баба,
върху рижа купа ръж,
с лютеница върху хляба,
есента се смее с глас
посред веселата врява,
ето, смея се и аз,
тичам, топлината сгрява,
а в прозирната мъгла,
лека като дъх на бебе,
вярвам – ти не би могла
да забравиш, че съм с тебе.
Никога не бих могла.
Красиво!
Благодаря 🙂
Аз благодаря!