Такъв чаровник е дъждът.
Красив! Намокрен и окалян,
с ръце, изцапани с ръжда,
се спря – и борчето погали.
И борчето с настръхнал гръб
внезапно стана беззащитно.
На устните му с режещ ръб
усмивка спря – и не отлитна.
И борчето наостри слух,
пое си дъх, изправи клони.
Усмивката със пъстър пух
като шишарка се отрони.
Такъв голям и хубав дъжд
дори веднъж да те погали,
да те допре дори веднъж –
ти няма ли да се похвалиш?
Мария Донева 
Страхотно е. Красива картинка 🙂
кой не иска да го милват? 🙂
Този, който предпочита да милва
хубавото на гушкането е, че има 100% възвращаемост, изследвано е и е доказано 🙂
Че кой спори за гушкането? Аз говорех за милването 🙂
те не са ли в комплект? 🙂
шаренко и топло, хич не боде 🙂
само леко, в рамките на санитарния минимум 🙂
:)))
ТОЯ ДЪЖД Е СЪС ТЯЛО НА МЪЖ…
Тоя дъжд е със тяло на мъж
и със воля на мъж –
тоя дъжд
е внезапния дъжд на Април.
Аз мълчах. Той дойде изведнъж,
своя облак докрай разрушил.
Падна той върху тъмната пръст.
Аз извиках от страх, но без глас.
Той изправи без глас своя ръст
до звездата, наречена – Марс.
И уверен, прерасен и цял
той понесе със царствен замах
своя светъл живот от кристал,
и от въздух –
от шепот
и смях.
Той се блъска във тъмната пръст,
но в жестоката негова страст
е заключен лъчистият ръст
на дълбоко засетия клас.
Той обгръща – и влиза жесток
на дърветата в тъмния свят,
там, където заспалия плод
е без мирис, без образ, без цвят.
И преследва, на всичко готов,
своя ритъм априлския дъжд
със дъждовната своя любов
на работник,
строител
и мъж.
Той живей – възхитително-лош
и жестоко-добър… Той е гол.
И изпълва той тъмната нощ
със живот – и щастлив алкохол.
Без да мисли за смърт, той живей.
Той се радва нашир и надлъж.
Той ликува докрай – и се смей.
И умира в нощта изведнъж.