Аз живея в резерват
зад невидими стени.
Тук страхът не е познат.
Не прииждат новини.
Обкръжена от предмети,
мисля мислите си стари,
от места любими взети.
Чаят диша нежни пари.
Моделирам всяка дума.
Любовта ме обикаля,
със походката на пума
идва, за да я погаля.
Някакви мъниста нижа,
в дом, населен само с мене.
Самотата ми се грижи
и ме пази. Защитена,
в топъл и заоблен свят
без внезапни новини,
в моя личен резерват
със невидими стени.
Мария Донева 
Значи резервирана била си.
От кого и за кого? кажи ми!
Щот погледна ли към твойта маса
искам да получа стих невинен.
:)))
Тъжно и поетично… Малко ли СМЕ (не казвам „са“) тези, които се чувстваме така!? А би ли могло да бъде другояче, ако мислите ни нови и стари не са за илюзорни неща!?
аз не мисля, че това е лошо. всеки трябва да се приюти някъде.
близо е близооо, и е много уютно :))
какво ти близо, то е направо наоколо! 🙂
Сетих се и за това – http://www.youtube.com/watch?v=0u9QNYjYvYQ
Благодаря за цветята и чашите. Имам едни неща за теб. Ако не ги изям или счупя докато дойдеш следващия път насам или аз – към теб – ще се радвам да си ги получиш. 🙂
щом са заплашени от изяждане, трябва да се видим скоро!!!