Тъгата мина

Водата слезе по скалите
и сякаш вдън земя потъна.
А по пътеката измита
тъгата мина, и се спъна.

В дланта със борова игличка,
със колене небесно сини,
подаде си ръка самичка,
и се целуна – да й мине.

Прищя й се да си поплаче,
но никой нямаше – да види.
Тъгата се засмя, закрачи,
и някъде далеч отиде.

18 thoughts on “Тъгата мина

  1. Тъга … Тъгата не тъгува.
    Което е съвсем логично.
    Тя само търси да общува.
    Отблизо и отвътре… Лично.

    🙂

    • Живее вътре. Саможива,
      и без съседи, без познати.
      Самичка водката изпива.
      Писма? Ако сама си прати.

      Сама стените боядисва,
      и мебели сама премества.
      Понякога не й ли писва?
      Ами навярно й харесва…

  2. Присъединявам се към Десислава и Леда – акварелната рисунка на тъгата е вълшвбна 🙂

  3. Но може и да закопнее
    с тъга насрещна да се срещне.
    Макар едва ли ще посмее –
    та, божичко, това е смешно!

    И две тъги така събрани
    какво ли толкова ще правят?
    Не зная. Ала – сладурани –
    бих искал в смях да се задавят…

    🙂

    • От смях по пода ще се валят
      и ще подскачат от вълнение,
      и заедно ще си развалят
      нацупеното настроение.

  4. Тъгата май е като пиво.
    Жабуриш се до гуша.
    Наоколо е сиво, сиво.
    Аз пия, блея, пуша…

    А може пивото да вкисне.
    И става на помия.
    С тъгата тъй е. Ще ти писне.
    Бе, знаеме ги тия…

    :p

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s