И навреме, и внезапно,
пак септември се прибира.
Счупва орех. Грозде хапва.
Две къпини си намира.
И къпината го драсва
с нокът. Клонка се прекършва.
Изведнъж нощта пораства.
Лятото дими и свършва.
Духва вятър и отнася
сенки на листа и птици.
Руси паяци от пясък
в ъглите плетат терлици.
Мария Донева 
Прекрасен е засега, едни пясъчни чорапи си заръчвам на паяците;)
те си трябват вече 🙂
ех, все ми се струва по-скоро внезапно… 😉
и на менннн!