Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.
Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –
ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.
някъде тук живея понякога…
искам ощееее
обаче ще трябва да се почака 🙂