Тялото ми е така самотно.
Като изоставено лежи,
и под тебе иска да се кротне,
а дори чаршафът му тежи.
И не се усмихва в огледалото.
И не носи роклите красиви.
Тялото ми, тежкото ми тяло
спи самичко и не си почива.
Мария Донева
Тялото ми е така самотно.
Като изоставено лежи,
и под тебе иска да се кротне,
а дори чаршафът му тежи.
И не се усмихва в огледалото.
И не носи роклите красиви.
Тялото ми, тежкото ми тяло
спи самичко и не си почива.
Мария Донева 
По-добре е доста от мрън-мрън 😉
да, доста добре… мерси!
…
А пък толкова е вярно…
възможно ли е Това да е естественото състояние?! (идват ми лоши думи на ум :))) )