Като деца пред рецитал
са чакали дъждът да почне,
и изведнъж градът е цял
във капки весели и сочни.
Градът от банята излиза
и капки от носа му капят.
Надниква слънце, ниско, близо –
децата за да си отхапят.
Градът спокойно се суши
и като котка се протяга.
Денят, ухилен до уши,
не иска още да си ляга.
Дъжд – слънце, слънце, слънце – дъжд,
дъги с пижамени райета.
Последно, още по веднъж,
и ще се свечери небето.
Мария Донева 
Подобно е и моето усещане за този “ наниз “ от дъжд и слънце , с тази разлика , че дъждът , който ме намокри бе весел и игрив , а сочни са …….!!!!!!
аз го гледам през прозореца