Безбрежни мозъчни равнини.
Вятърът гони тръни в полето.
Сама си казвам: „Стани и тръгни.“
Звъня си и си давам заето.
Съкрушават ме микроскопични неща,
едва се крепя като за пред хора.
Единствен белег за пролетта
е целогодишната ми умора.
Мария Донева
Мария Донева 
Пролетчица 🙂
https://fileshare.ing/cv319pto0zg.
https://fileshare.ing/cv319pto0zg
Избутахме и тази зима.
Вместо да кача двете снимки, които си бях наумила (другата беше на нарцисчета), съм качила два пъти една и съща снимка. Умница!