На мен ми липсва целият човек.
Във всичките й възрасти и фази.
И миговете галени и леки,
и онова, което все ме дразнеше.
Не казвам, че е ангел, тя не бе,
а че ми липсва сто пъти на ден.
Докосвам с поглед светлото небе,
усмихнато надвесено над мен.
Мария Донева
Мария Донева 
Хващам се с надежда за капката сладост в цялата тази горчилка, защото и аз вървя необратимо към тази болка.
Поне сънят започна ли да се връща?
Много е тежко.
❤️❤️❤️
Мисля те и съм сигурна, че сме много, които те мислим и обичаме. Теб и поезията ти (които сякаш сте едно.) Не си сама.
❤
С два стига е казано ВСИЧКО!,,Мама“