Представи си: Бог да се роди!
В кръв и болка, както всяко бебе. 
И светът – по-светъл от преди. 
И доброто е дошло от тебе. 

Представи си: Бог ти е дете. 
Даден ти е, за да го отглеждаш. 
Да го пазиш, докато расте
заедно със твоята надежда.

Представи си: той преди това
в този образ друг път не е слизал. 
Гледаш го със сведена глава,
съзерцаваш го съвсем отблизо.

Твоето дете. Невинен бог.
И да няма ангели пазители,
ще го пазиш ти, докато можеш,
както тебе – твоите родители.