Някои неща са обратими,
а пък аз се счупих безвъзвратно.
Бях едва ли не неповторима,
а сега, с примижване, приятна.
Сприхава съм. Без да искам груба,
мрачна, иронична, заядлива.
Да го кажем тъй: ако съм гъба,
не разчитай, че ще съм ядлива.
Възраст, стрес и нерви, преумора.
Бях, каквото бях, сега не съм.
Но това е временно, и скоро
ще еволюирам в таласъм.
Есенен бисир!!
👍Есенен Бисер! Ти си нова гъба -таласъм. Но ние винаги сме glad to eat you – welcome!😀
Не вярвам на тази само-класификация в гъбеното царство. Иначе стихчето е много идейно.