На два часа път.
Недостъпно далече.
Болят ме косата
и миглите вече.
Корав като камък е
въздухът. Пари.
И дните димят
като дълги цигари.
Не мога да тръгна
по триста причини.
Морето е с вкус
на солени малини.
Доколкото помня.
Солено и вкусно.
На мен ми е влаково
и автобусно.
Пеша бих поела
това Ел Камино
до храма на бялото
Морско казино.
По гугъл мапс гледам:
четирисет часа.
Усещам недостиг
на мозъчна маса.
И никак не мога
да тръгна…
Защото.
Частица моренце
ми пари в окото.
Премигвам. Отивам
кафе да направя.
Преглъщам – море!
И в кафето се давя.
Мария Донева
Мария Донева 
Same here. Стоя тука и чета, защото са мои тези твои стихотворения, които не мога да напиша.
P.S. Спомням си как, когато ходех всяко лято в Гърция, започвах да вися в Гугъл мапс още от пролетта. Не толкова за да си организирам ваканцията, колкото за да я предвкусвам, фантазирам, удължа…
Аз по сходни причини обичам по грешка да ме поздравяват за рождения ден по-рано и по-късно; раздължават го.