Малкият дявол пристига, умерено нервен,
и се заема със своите дневни задачи.
Думи подхвърля. Показва ми знаци неверни.
Точно когато не трябва, ме кара да плача.

Малкия дявол си има амбиции скромни,
а и защо му е чак пък да се преработва.
Само държи да е сигурен, че ще го помня.
За да му бъда цял ден под ръка, ме закотвя.

Праща ми болка, с която приведена ходя.
Радост с голяма надценка, подадена скришом.
Малкият дявол по криви пътеки ме води.
Великодушно все пак ме оставя да дишам.

Може би не е доучил и изпити взима –
слаб, нескопосан, той в нищо не стига до края.
Може и ангелска жилка във него да има
и да ме пази от зло, за което не зная.