Крайните квартали. Дрехи на простора.
Телевизор гъгне. Преминават хора.
Нищо интересно – прах и беднотия.
Просто няма смисъл тайни да се крият –
то е очевидно до самия вътък,
работа и пиене, и боклук край пътя.
Красотата също е съвсем нормална,
толкова е кратка – нека е нахална,
нека да си вземе своето предсрочно.
Нещо ще я смачка след това нарочно.
Има ли добруване? Има ли надежда?
Сигурно са някъде, но не ги съглеждам.