В кръг
като кръгове в спирала, 
колело във колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
снежна топка в планината
и балон на карнавал,
въртележка край луната
в небосклона засиял,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

Като спускане безкрайно
от един тунел във друг,
в пещера, във пропаст тайна –
слънце не огрява тук,
като скръцване с вратата
във полузабравен сън,
както цопва във водата
малко камъче със звън,
и часовникът помита
часовете да летят,
и през космоса полита
като ябълка светът,
и унася те шумът
в мелниците на ума.

Звънват ключовете гладко,
звук от дума те души.
Лятото ли беше кратко?
Ти ли някъде сгреши?
И любовници танцуват
по брега, и ги следиш.
Барабани ли се чуват,
с пръсти ли барабаниш?
Стари снимки на стената,
ред от песен на дете,
имената и лицата – 
помниш ли чии са те?
И когато свърши всичко,
и животът ти виси
на едно листо самичко
с цвят на нейните коси.

Като кръгове в спирала, 
колело след колело,
и без край и без начало –
сякаш вечно е било,
Чезнат образи в дима
и унася те шумът 
в мелниците на ума.

The Windmills of Your Mind

https://www.youtube.com/watch?v=RSaugshzywA