Стихотворение?

Стихотворение? Къде си?

Мълчиш си, спуснало завеси,
и слушаш музика безшумна,
на вкус опитваш мисъл умна,
почиваш си във топла вана…
Или си скрито под забрана,
отдолу някъде, под нея,
отглеждаш следваща идея.
Или под тежка ланска шума
си посадило звук от дума
и чакаш да ти проговори.
Или пък някой те затвори
в буркан, и зиме да те има.
Или те прати при любима.

Аз знам, на теб ти подобава
да бъдеш жител на държава
от неизмислени все още,
от недоизмечтани нощем
задачи недоизчислени,
със домове непостроени,
със роклички на първа проба,
с бележки, смачкани във джоба,
с годежи, още непредложени,
със мини, още незаложени,
при бебетата незаченати…

Стихотворение, при мене ти
си с толкова възторг очаквано,
отсъствието ти – оплаквано,
тревожно – всяко закъснение.
Ще ти постеля настроение
и ще си имаш своя стая,
чудесно ще те измечтая,
за нищо няма да те спирам,
и образи ще ти намирам,
и ще ти дам от тишината си.
Стихотворение? Ината си
доказало си. Стига вече.
Усещам, че не си далече.
Жужиш и дразниш ме нарочно
и чакаш мигчето си точно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s