Преди и след

Понеже и мен ме хвана срам при вида на плаващия остров от боклуци в река Искър,
и понеже гледката от терасата ми не е с нищо по-добра,
днес си наумих да изчистя.
Плащаме на две госпожи да чистят блока и около него, но те не чистят от южната страна (стълби, площадка, обширна тревна площ). Така си решиха преди няколко години, не знам защо, и от тогава там се чисти от общинската служба „Чистота“ веднъж в годината.
Аз чат-пат излизам да направя уборка, но майка и татко много ми се карат..
Вече беше станало просто нетърпимо и към 1 часа на обед си викам – днес ще е.


Просто не знаех с какво се захващам.
Първо събрах мръсотиите от градинката, не съм я снимала.
После се заех със стълбите и площадката.
Събрах хартии, саксии, дрехи… . Така. После. Имаше дебел плътен пласт изгнили листа, така че не беше метене, а копаене. И като ги изнасяш, всъщност влачиш чували с мокра кал, а не листа, както си мислех. При копаенето съсипах живота на стотици червеи, а те бяха най-малко гнусни от всички, съпричастни с този боклук. Нищо, като му дойде времето, те ще си ми върнат.
Напълних два контейнера и два варела с боклуци, последния чувал го оставих до тях, и в метене и ходене до варелите съм изминала почти 6 километра.
Оказа се, че не съм добре екипирана, нямах подходящ хардуер, една келява пластмасова метличка и една грамадна торба от Джъмбо. Можех да поискам метла и лопата от чистачките, но не исках да слушам приказки, не исках и да им кажа какво мисля.
Блокът ни е 13-етажен. Нарочно избрах работен ден, по-малко хора да ми се смеят на акъла, като видят, че чистя. Към третия час дойде да ми помогне едно момиченце, мисля, че е втори или трети клас. Аз първо й се скарах, защото дворът беше заринат с тетрадки и документи с нейното име и името на брат й. ( Тя пък ме попита: „Сега като мета, ще ми платят ли?“) Ама после ми дойдоха сили от присъствието й и още по-юнашки взех да мятам чувалите.
Ту се обнадеждавах, ту се отчайвах.
Вече нямаше къде да изнасям боклука, а и много се изморих, затова малко преди 5 просто спрях. Остана една голяма купчина листа и никой няма да знае, че тя е може би една десета от това, което беше.Хората ще си кажат – някой е чистил и си е зарязал работата на средата, как не го е срам.
Еми това е. Не се чувствам удовлетворена, а със сигурност няма да си го довърша утре, изкъпах се, пих аспирин и витамин Цъ, седнах на дивана и чувствам, че няма да мога да се изправя, ако реша да се опитам. Както се казва – хванала се на работа царската дъщеря…
Все пак гледката поне за кратко ще бъде по-добра.


17 thoughts on “Преди и след

  1. Доста по-хубаво е така:) поне гледката от терасата ти ще ти харесва. Хубаво е усещането когато човек, направи нещо по въпроса за неприятностите вместо да са цупи отстрани и да цъка с език. Който не го оценява да си гледа работата 🙂

      • Ох, Мария, познато от междублоковите пространства навсякъде. А колко ли са гледали отгоре зад перде, да им падне пердето дано! Колко посминаха с ехидна усмивка, с някакво дежурно извинение? Как за малко не ги засърбяха ръцете, та да помогнат?!?

        • Ох, Мария, познато от междублоковите пространства навсякъде. А колко ли са гледали отгоре зад перде, да им падне пердето дано! Колко подминаха с ехидна усмивка, с някакво дежурно извинение? Как за малко не ги засърбяха ръцете, та да помогнат?!?

  2. Момиченцето даде ли обяснение защо дворът е заринат с тетрадки и документи с неговото име и името на брат му?

    • Каза, че не са техни 🙂 Тогава й показах призовка, надписана за майка й и й казах, че няма смисъл да ме лъже повече. Освен това имаше разпръснати много медицински документи на брат й, както и, ако щеш вярвай, акта за раждане на майка й.
      Като си тръгвах, й дадох акта за раждане, да го занесе у тях.
      Надявам се, че след като е гледала отблизо как чистя, няма да хвърля повече боклуци.

      • Щом детето все пак е дошло да ти помогне, да се надяваме, че няма. 🤞

          • Както го описваш, нищо чудно.
            Днес минах покрай църквата, за която е писал Алеко – „Св. Седмочисленици“. И едни деца ритаха футбол, като използваха за врата стените ѝ. И някакви момиченца се кискаха и се гонеха. Не чуха, като им направих забележка, но освен мен явно никой не беше впечатлен.
            Ако обаче момиченцето ти е помогнало (независимо дали е очаквало пари), мисля, че може би бъдещето е по-светло, отколото дава вид.
            Преди и след.

  3. Здравейте!

    „Ту се обнадеждавах, ту се отчайвах… Еми това е. Не се чувствам удовлетворена.“
    И аз така преживявах моята история, която ще разкажа.

    Хубаво, че сте намерили сили и мерак да направите проклетото почистване, а и да ни го разкажете.
    И аз преди много години, в миналия век, имах такова прозрение, та стана приключение, ама много дълго си го направих. Тогава имах болонка Арка и си я извеждах всеки Божи ден, в голямото междублоково пространство, в „Люлин“. Един априлски ден едно ято млади циганки минаха с чували и почистиха боклуците. От следващия ден реших, така както се моткам с Арка, да взимам чувалче и подострена пръчка, и да събирам новите, веднага кацнали боклуци, ама всеки ден! И имаше голям ефект. Оставаше си все чисто. А Арка все ме гледаше с почуда, защо така се щурам и не се разхождаме спокойно.
    Скоро започнаха и закачките от комшулука.
    „Чудя ти се, ей! До кога мислиш да издържиш?“
    “ Абе, тая работа аз не я виждам, а ти как я виждаш, а?“
    „Чудя ти се на акъла, нямаш ли си друга работа, а?“
    „Това няма смисъл, ама никакъв, да!“
    „Да знаеш, че ме дразниш, няма ли да спреш?“
    „Брей какви хора бе! Всички цапат, а един няма да се наведе, да почисти.“ И отминава…
    Единствен случай от възрастна дама: “ Чудесно е! Благодарим Ви! Но нали знаете, че нищо няма да се промени…“
    Изкарах точно една година и спрях. Арка почина. Пробвах сам, но не се получаваше. Домъчня ми за мен.

    Един ден, този дето се дразнеше, ми се ухили: „Видя ли? Знаех си аз!“

    Поздрави
    Гради

    • Според мен всички успехи и победи са временни, но това не ги прави по-малки или незначителни.

  4. Чудесно, Мария.
    Дано не го сметнете за неблагодарност. Благодаря ви. Но какво смятате всъщност, че се е случило? Всички тези боклуци след контейнера къде ще се озоват все пак?
    Не се обръщам към вас и ценя дълбоко всичко, което правите и ви следя. Инициативата ви е прекрасна, но, за голямо съжаление, проблемът лежи на друго място и почистването около нас може да бъде само естетическа дейност.

    • След контейнера – на сметището, къде другаде.
      В най-общо план, тази планета много западна, но засега не разполагаме с друга.

      • Мария, мисълта ми е, че на сметището е пак в природата. Не съм имала предвид да заемаме нихилистична позиция и съвсем да оставим всичко. Но да си съберем боклука, за да отиде от едно място в природата на друго не е съвсем решение. Знам, че темата е пространна и няма смисъл може би да я обсъждаме, но екологичните проблеми се решават по други начини.

  5. На по-млади години излизах „в междублоковите пространства“ да чистя
    кварталните (и не само) боклуци и мърсотии…
    Смееха ми се… Идваха да ме наблюдават като в зоологическа градина…
    Тогава прозрях същината на явлението „мазохизъм“…

    тт 🙂

Оставяне на отзив за Мария Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s