Добър човек. И грее. До пламъка му тих,
до светлинката мека когато приближих,
открих, че той не иска да свети надалече.
В спокойствие обгърнат и в топлина облечен,
във сила, до която без страх да се допра,
със скромна и смирена, но весела искра,
за да не се прекърши, и пак да е добре,
животът и да свърши, но пътят да не спре,
със труд да си заслужи щастливата умора,
и да остане свързан със близките си хора,
след всички колебания да си остане цял,
гръбнакът на душата му – нормалният морал,
вроден, отгледан нежно от всички у дома,
за да върви прилежно в мъгла и в тъмнина,
сред хищни изкушения и шарена развала
да си държи посоката, и да си знае хала,
и да не пипва чуждо с ръцете си заети
със занаят и с работа, и тихичко да свети,
да диша, да се радва, да дава, без да смята,
и да ми бъде ангел, и да върти земята.
Мария Донева 
Здравейте,
Не знам защо избрах точно на този мейл и стихотворение да създам този мейл
със запитване към Вас…. стана импулсивно 🙂
Получавам всяка Ваша публикация от 4 години насам и следя всяка ваша изява.
Купувам на детето ми всички книжки, които превеждате и са издадени 🙂
И сега имам едно запитване: с бащата на детето ми,с мъжа на живота ми, ще
сключим брак на 17ти септември 2022. И така да ми се иска вие да напишете в
рима поканата за свадбата ни ❤️
Не знам дали бихте се съгласила,но бихте ме направила щастлива с Вашето
„Да“.
И разбира се…какво би ни струвало.
Много благодаря предварително за Вашата обратна връзка, каквато и да е тя.
Поздрави,
Силвия
Колко мило и хубаво!
Може ли да ми пишете на mdoneva@gmail.com малко повече подробности: как се казва този късметлия, мъжът ви, в кой град сте и къде ще е празникът, ей такива неща. Нещо конкретно, възраст, професии, знам ли 🙂 Да си представя 🙂