Как ще оцелее този свят,
ако слабите не си помагат?
Грозни гръмотевици гърмят,
облаци се струпват, после бягат.
То си е навреме и наред,
лятна буря, жега и градушка.
Спомняш ли си как да сме добре?
С вятъра се носим и се люшкаме.
Тръгнем ли си, няма да тежим.
Който си отиде, ще го помним.
Ако за ръка ме подържиш,
любовта ни пак ще е огромна.
Толкова отдавна ни боли,
значи доста дълго сме живели.
Даже ми харесва да вали.
То се свиква. Също и с разделите.
Толкова сме слаби и сами,
струва ли си още да се плашим?
Бурята премина и ръми.
Искаш ли дъга? Ще бъде наша.
Ако ще дъгата да избяга,
аз си зная, пак ще се засмеем.
Стига слабите да си помагат,
сто на сто светът ще оцелее.
..,..
Pingback: Слабият … | Тодор Толев
Искам дъга и още много неща искам, най-вече да помагам.
Много хубаво стихотворение.
Браво!
И аз 🙂