Как ще оцелее този свят,
ако слабите не си помагат?
Грозни гръмотевици гърмят,
облаци се струпват, после бягат.

То си е навреме и наред,
лятна буря, жега и градушка.
Спомняш ли си как да сме добре?
С вятъра се носим и се люшкаме.

Тръгнем ли си, няма да тежим.
Който си отиде, ще го помним.
Ако за ръка ме подържиш,
любовта ни пак ще е огромна.

Толкова отдавна ни боли,
значи доста дълго сме живели.
Даже ми харесва да вали.
То се свиква. Също и с разделите.

Толкова сме слаби и сами,
струва ли си още да се плашим?
Бурята премина и ръми.
Искаш ли дъга? Ще бъде наша.

Ако ще дъгата да избяга,
аз си зная, пак ще се засмеем.
Стига слабите да си помагат,
сто на сто светът ще оцелее.

..,..