Днес без причина ми просветна
и пак дъгата стана цветна,
и спря да бъде черно-бяла.
Изглежда, пак съм оцеляла.
И този път бе мракът кратък
и съм преминала нататък,
и небесата са огромни.
Кой иска болката да помни?
Мария Донева
Днес без причина ми просветна
и пак дъгата стана цветна,
и спря да бъде черно-бяла.
Изглежда, пак съм оцеляла.
И този път бе мракът кратък
и съм преминала нататък,
и небесата са огромни.
Кой иска болката да помни?
Мария Донева 
От „Изглежда“ изглежда ми олекна, и от „Нищо“, нищо от тъгата не остана. Така, че мога ли да споделя „Изглежда“ на моите приятели?
Разбира се!