Тя достигна късно, съвсем сама
брегове далечни, покрити с мрак
и донесе своята тайна горчива тъга
до морето дълбоко.
И остави сълзите си да се стопят
в чистата пяна.

Само бог знае колко самотен път
води тук. И как го измина тя,
за да стъпи боса на пустия пясъчен плаж
с раковините остри.
Да потъне в най-тихото
тъмно море
и в свободата.

Тук си, Алфонсина, и във самота
но поеми нови ли търсиш пак?
Древни думи, пропити с болка и сол
те тревожат пак и вълните идват
тук за теб.
Ти заспи и сънувай, заспи, Алфонсина,
във гроб от вода.

Пет русалки теб ще те поведат
в лабиринти алени от корал,
морски кончета, риби и морски звезди
пътя ти ще огряват.
Ще забравиш за тежката черна тъга
там, във морето.

Приглушено слънце и тих прибой.
Отдъхни. Заспи, отпътувай в мир.
Ако пита детето – кажете:
безкрайно далеч,
Алфонсина отиде.
С нея нямаше никой, замина сама,
няма я вече.

Тук си, Алфонсина, и във самота
но поеми нови ли търсиш пак?
Древни думи, пропити с болка и сол
те тревожат пак и вълните идват
тук за теб.
Ти заспи и сънувай, заспи, Алфонсина,
във гроб от вода.