Упорита любов, и проклета, и твърда, и лоша.
Тя сама си създава проблеми. За нея разкошът
е кристален следобед щастливо откраднато време.
Боядисва самичка. И цапа. И хич не й дреме.
Тя пренася дърва. Крие важни бутилки в мазето.
Оцелява, с което от нея отдавна е взето.
Няма грам суета, но жадува да бъде красива.
Стъпките й кънтят и отива й да си отива.
Кожата й е мека. Отива й да се завръща.
Тя си знае човека. Тя си помни адреса и къщата.
Нито дива, ни питомна, някаква, никаква, стара.
Някой път е светулка, някой път е искра от цигара.
Тя сънува, пътува и псува. Пасе си копнежите.
Тя от век съществува. Сега ли ще я забележите?
Тя целувки си взема на пръсти, защото е ниска.
Тя е царствено бедна. Тя има, каквото си иска.
Мария Донева 
Прекрасно М!
Просто прекрасно.
Отива ти!
Б
Изпратено от Поща за Windows 10
От: Мария Донева
Изпратено: 19 юли 2018 г. 0:53
До: bimilev@gmail.com
Тема: [New post] Упорита любов
Мария posted: “ Упорита любов, и проклета, и твърда, и лоша. Тя сама си създава проблеми. За нея разкошът е кристален следобед щастливо откраднато време. Боядисва самичка. И цапа. И хич не й дреме. Тя пренася дърва. Крие важни бутилки в мазето. Оцелява“
Здравей 🙂
Прекрасно, разчупено, неочаквано! 🙂
„Стъпките й кънтят и отива й да си отива.“ Това на мен ми звучи по-ритмично, ако двете И-та са едно да друго – „и й отива да си отива“. Просто споделям. 🙂
не