Във чашата въздъхва чай
и светлината се променя.
Един лъч слънце трепка и блести.
Дори светът е спрял да се върти.

Не си откраднал този миг.
Той те е чакал тук да спреш.
Въздушен, сладък, светъл миг покой,
измислен само за да бъде твой.

Гълъби прелитат, кацат близо,
и минувачи странни,
звуци, цветове, смях
там край теб…

За първи път си в този град.
Сърцето ти е само с тебе,
тихо, сладко, леко в теб тупти.
Дори светът е спрял да се върти.

За първи път си тук…