Някой ден…

 

Някой ден ще вампирясам.
Ще минавам през стените
и ще прекатурвам масите,
ще прегръщам, без да питам,

ще летя по стълби вити,
ще се срутвам в тъмнината.
ще съм толкова сърдита,
че ще сритам даже вятъра,

толкова ще прегладнея,
че ще хапя свои хора,
няма само да копнея
тайно за сърца отворени,

ще си взема лично моето,
само онова, насъщното.
Най-любезно и спокойно
ще ви поздравя на връщане,

лоша, уморена, паднала,
озверяла и опасна.
И любов че съм откраднала,
хич не ви засяга. Ясно?

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s