Раздялата зарасна зле,
в безсилие и задух.
От всичко – себе си ми взе.
Аз себе си ти дадох.
И, не на себе си, сега
опитвам се да пиша.
Мълча. Отглеждам си тъга.
Представям си, че дишам.
Мария Донева
Раздялата зарасна зле,
в безсилие и задух.
От всичко – себе си ми взе.
Аз себе си ти дадох.
И, не на себе си, сега
опитвам се да пиша.
Мълча. Отглеждам си тъга.
Представям си, че дишам.
Прекрасно! Благодаря ти, Мария!
Аз благодаря.
Колко силно! Четейки тези стихове и моето дишане спря…..
Има такива мигове, остри. После малко по малко разминава.