Преграбнати от слънчевата фурна,
тревите вече пооранжевяха.
И слънчогледът към пръстта се гмурна,
и семките във себе си се взряха.

И гроздето след ден ще е готово.
Дори щурците дадоха заето.
Аз бях добра и вярна – честно слово! –
и знам, че съм заслужила морето.

Усмихвах се по правилния начин
и плаках само тайно и на тъмно,
заспивах късно – и помагах, значи,
нощта да свърши, сутринта да съмне.

Не зная мравките дали мечтаят,
дали измерват приноса си дребен.
Но те са силни. Аз усещам края
на силите си, и ми е потребен

един ронлив и хрускав залък пясък,
и наръч морски вятър да подуша,
за ден да съм море. А после, ясно е,
пак ще помъкна на гърба си сушата.