За мъжете и големината

 

Направих малко лично езиковедско откритие, докато пътувах в автобуса към Русе вчера.

От мъжете се очаква да бъдат големи: да имат големи мускули, големи планове, големи постижения, да бъдат големи във всяка област и всяко отношение.

Светът изисква това от тях. Момичетата го изискват от момчетата (всички сме харесвали батковци, нали?), жените го изискват от мъжете, а и те самите имат такъв стремеж.

Можем да го признаем или не, но категорично е така. Повод и потвърждение на това разсъждение открих в самия език. Очевидно е:

Умалителната форма на съществителните имена от женски род не променя рода им: роза – розичка, сестра – сестрица, жена – женичка.

Отнемеш ли от големината на кое да е било мъжко нещо, то веднага губи своята мъжественост. Умалиш ли ги, съществителните имена губят мъжкия си род и преминават в среден: прозорец – прозорче, слон – слонче, мъж – мъжленце.

Ако ще е мъж, голям да е.

 

3 thoughts on “За мъжете и големината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s