Защото.

 

Боли ме ухото, лицето, гърбът ме боли.
Кълбят се в главата ми някакви бавни мъгли,
болят ме ръцете и лактите, сянката, всичко,
боли ме дъхът и последната ситна костичка,
защото те няма наблизо, за да ме погалиш,
да ме излекуваш с усмихната бегла целувка,
защото не знаеш, че има защо да ме жалиш,
и трябваше да е преструвка, но не е преструвка.

 

 

5 thoughts on “Защото.

  1. Виждали ли сте как нощна пеперуда, най-неочаквано се втурва от тъмнината и иска да кацне на пламъка на свещта… и пламъка угасва?

      • Да! Но аз си останах в тъмнината…

        Няколко дни вече се омайвам от разходките си в блога, а тази вечер ме тресна това „Защото“ и мигом възкръси видението.
        После видях, че съм пропуснал да забележа „петминутка за мрънкане“ и се посъвзех.
        Разбъбрих се…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s