Защото.

 

Боли ме ухото, лицето, гърбът ме боли.
Кълбят се в главата ми някакви бавни мъгли,
болят ме ръцете и лактите, сянката, всичко,
боли ме дъхът и последната ситна костичка,
защото те няма наблизо, за да ме погалиш,
да ме излекуваш с усмихната бегла целувка,
защото не знаеш, че има защо да ме жалиш,
и трябваше да е преструвка, но не е преструвка.

 

 

5 thoughts on “Защото.

  1. Виждали ли сте как нощна пеперуда, най-неочаквано се втурва от тъмнината и иска да кацне на пламъка на свещта… и пламъка угасва?

      • Да! Но аз си останах в тъмнината…

        Няколко дни вече се омайвам от разходките си в блога, а тази вечер ме тресна това „Защото“ и мигом възкръси видението.
        После видях, че съм пропуснал да забележа „петминутка за мрънкане“ и се посъвзех.
        Разбъбрих се…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s