Боли ме ухото, лицето, гърбът ме боли.
Кълбят се в главата ми някакви бавни мъгли,
болят ме ръцете и лактите, сянката, всичко,
боли ме дъхът и последната ситна костичка,
защото те няма наблизо, за да ме погалиш,
да ме излекуваш с усмихната бегла целувка,
защото не знаеш, че има защо да ме жалиш,
и трябваше да е преструвка, но не е преструвка.
Виждали ли сте как нощна пеперуда, най-неочаквано се втурва от тъмнината и иска да кацне на пламъка на свещта… и пламъка угасва?
Това е била пеперуда с чуден късмет!
Да! Но аз си останах в тъмнината…
Няколко дни вече се омайвам от разходките си в блога, а тази вечер ме тресна това „Защото“ и мигом възкръси видението.
После видях, че съм пропуснал да забележа „петминутка за мрънкане“ и се посъвзех.
Разбъбрих се…
Който не се е чувствал така, пръв да хвърли камък.
уф! мразя печатните си грешки!