Идва първо в гората,
в диви, пусти места,
тънко слънце намята
и измисля листа,
идва тук без да звънне,
без да предупреди,
край пътеките сънни
минзухари реди
и кокичета бели
във бръшляна зелен,
и се смее, и смело
диша въздух студен,
във бръшляна зелен,
и се смее, и смело
диша въздух студен,
кукуряци бродира
с тънка златна игла.
А градът зад баира
още тъне в мъгла.
Мария Донева 
Колко цветно само! Аязмото ще да е. 🙂
Не, по пътя към Старозагорските бани.
Любимата ми снимка е тая, дето минзухарите са като огънчета.
Те са си такива 🙂