Ние се обичахме…

Posted on by

 

Ние се обичахме. Сега
даже сме загубили представа
колко бе дълбоко и кога
то изчезна – без да се смалява.

Ние се обичахме. И пак
можем да усетим, щом си спомним
ласките, дълбоки като мрак,
вдишването дълго и огромно –

ние се обичахме. Това
си остана в нас, не е отнето.
Но тъгата е като трева
и скръбта си сменя силуета,

и едно откъснато листо
трепка и от вятъра се плаши.
Ние се обичахме. И то
няма как да спре да бъде наше.
 

2 thoughts on “Ние се обичахме…”

  1. Хубавото си е хубаво.
    Макар и тъжно,
    си е хубаво.
    Макар и тъжно.

    На 22 февруари 2017 г., 0:25, Мария Донева
    написа:

    > Мария posted: “ Ние се обичахме. Сега даже сме загубили представа колко
    > бе дълбоко и кога то изчезна – без да се смалява. Ние се обичахме. И пак
    > можем да усетим, щом си спомним ласките, дълбоки като мрак, вдишването
    > дълго и огромно – ние се обичахме“
    >

    Reply ↓

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s