А Бог се смее

 

Започвам да пиша за тази книга, без да знам какво ще пиша.
Чувствам се смазана. Татко ми оставя чаша ментов чай до мишката, заповядай!, ръката му трепери и знам, че медът е прекалено много. В любимата ми чаша.
Не съм се чувствала така смазана от книга от… от онази книга на Буковски за работата в пощата. Само че тук няма секс и пиянство до продънване. Само труд, път и безнадеждност.
mariastankova„А Бог се смее“ разказва за пет години блъскане по пътищата и за повече работа, отколкото аз съм изработила за 40 години.
Купих „А Бог се смее“, защото Мария Станкова ми е приятелка във фейсбук, а аз се отнасям сериозно към тези неща. Не бях сигурна, че ще прочета книгата, но когато смяташ някого за свой приятел, цениш труда му, нали така?
Разгърнах я и разпознах някои изречения – чела съм ги в движение във фейсбук в реално време – когато нещата са се случвали.
Носих я няколко дни в чантата си. Пъхнах я в раницата, когато тръгнах да изпращам Иво, сладкото ми дете. Отворих я да я чета през рев.
Тази книга е убиец.
Хората откриха вода на Марс. Отворихме прозорец към Афганистан с книгите на Халед Хосейни. Всички имаме близки в чужбина, всички гледаме публицистични предавания по телевизията.
Нищо не знаем. Това ще ви кажа. Нищо не знаем.
Не знам защо никой не е разказал тази история. Нали половин България изкарва евра в чужбина. Младите деца учат и ходят на студентски бригади, те си знаят какво преживяват, Бог да ги пази. Ами жените, зрелите жени, на 40+, 50+, 60+, те къде са?
В книгата на Мария няма мъже-гурбетчии, това е книгата за жените, които скитат да изкарат пари… Даже не за парите, знаете ли, книгата на Мария е за бездомниците, все едно къде в Европа, в България включително.
Аз не зная защо тя не си е намерила място в България. Аз такъв конформист ли съм, че живея, ето ме, аз съм потънала в любов и го знам. Защо тя не си намира място?
Мисля, че това е книга за съдбата. За неудобните хора. Феноменална книга, искрена в този лъжлив свят.
Само че и аз съм искрена, явно аз по-добре пасвам, не знам.
Сега на върха на пръстите ми има едно ново изречение, умът ми се чуди, но ще ги оставя да го напишат.
Красива книга.
Безжалостна книга за смешни, жалки човечета, за луди старци, за летящи хлебарки, за маратонките на мъртвия наркоман, пълни с кръв
и за добри хора, за Тоскана, за Рим, за въображаемата стая и за излекуваното око на котето, което спи на възглавницата и пречи, за Енио и Ернестина
Смазваща книга, могат да я прочетат само смели хора.
Аз не зная какво трябва да направя сега.
Но ще изпия ментовия чай преди да е изстинал. Ще си обърша носа, ще натисна „Публикувай“, ще ви кажа, че Бог не е спирал да се смее.

One thought on “А Бог се смее

  1. Pingback: А Бог се смее в Бургас и в София | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s