Ако си дойдеш поне за два дена,
Коледа няма да бъде студена,
зимата няма да бъде огромна
и самотата ще стане по-скромна.
Няма значение, и да се скараме.
В приказки до сутринта ще откараме.
Нещо ще сготвим. За хляб ще изтичаме.
Малко на себе си ще заприличаме.
Като го мисля – изглежда реално.
Весело плача и смея се жално.
Милвам елхата. Подреждам украси.
И като мантра повтарям: Ела си…
Мария Донева 
Ще съм коледна играчка
Ти ще избереш коя,
но да може да се мачка,
че във теб ще си стоя.
Да ме гушкаш, да ме галиш,
да си мислиш за любов –
и сама да ме направиш
от чорап, но да е нов 🙂
Ех, Мария, скъпа!
Като ме палнеш в палав моменти – и тръгват… безогледни…
Те обаче, добри или слаби /това си зависи от „моите чорапи“/ са припламнали от твоите огънчета – светли и стоплящи!
Творчески предколедни дни за теб и компания!
Прегръдка!!!