Отдавна си мечтая да ушия книжка, но мислех, че ще е прекалено трудно.  Предполагах, че иглата трудно ще пробива многото пластове плат, особено с целофана между страниците. Но вчера най-после се реших, избрах шарени платчета, интересни за пипане, и пробвах.

Можело!
Книжката ми не разполага с нито един прав ъгъл и е леко кривичка, защото не обичам да меря и да чертая, и защото си шия на ръка замечтано и разсеяно, но според мен бебетата са много свестни хора и не биха се притеснили от такива подробности.

Снимах книжката, но няма как да снимам колко неописуемо приятна е на пипане и колко смешно шумоли.
Днес ще направя втори том – бархетна книжка за живота на мечетата. Дано да стане хубава.