Държавата на другия живот

Всички ние, които обичаме поезия, търсим нова, силна, добра книга, искаме нови български стихове красиви. Аз намерих.

Ето: “Държавата на другия живот” от Пламен Сивов, издадена от Омофор.

Има книги с по едно хубаво стихотворение в тях. Има стихотворения с по една метафора – като цвете, изковано от злато, или като калдаръмче, поникнало в дупчица в асфалта.
psivovКнигата на Пламен Сивов е като планина с високи дървета, с пътеки („изкачването беше към дълбокото”), твърди скали, езера, по които някой ходи, поляни с безброй цветя, планина, от която се вижда надалече.
Да, възторжена съм, радвам се. Какво?
Просто я разгърнах един ден, и където и да отворех, погледът ми спираше на нещо много хубаво, нещо вълнуващо и чисто. Комбинацията от изобилие и чистота е замайваща.

Ако кажа, че съм изненадана – ще излъжа. Много обичам новите градски песни на Точка бг, а когато чуя дори 20 секунди от „Искам да мога без теб”, директно реввам, малее, колко съм плакала заради тази песен. Не заради нея, за себе си, естествено.

Очарована съм от това, колко сериозно и внимателно е отношението към думата и стиха. Пламен Сивов не е вчерашен, чак е чудно, че това е първата му стихосбирка. Какво, не е можел да издаде книга по-рано ли? Явно сега е решил да го направи, и няма случайни стихотворения тук. Книгата е дебеличка, но като погледнах съдържанието – 70 стихотворения, не са чак толкова много на брой, избирал е внимателно. Аз имам своите най-любими сред тях, а те си имат достатъчно добра компания.
Не го познавам и не съм го питала, това са си мои разсъждения и предположения. Мисля си, защото ми е приятно да мисля за тази поезия.

Харесва ми точният, афористичен изказ.
Харесва ми да усещам страстта в стиховете.
Харесва ми колко естествено звучи мерената реч. На места ритъмът нещо ми се препъва, но това е повод да прочета пак тези редове и да си помисля как е станала тази работа и случайно ли е това. По-странните думи ме отблъскват и за момент охладнявам, примерно в прекрасното стихотворение „Есен” стърчи едно „неистовство”, дето… ама карай, преглъща се. Защото е толкова красиво…

Есен

Обзети от есен, дърветата плачат 
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство, 
свойта слънчева недостатъчност. 

Навярно дълго ще боли така, 
че заледените капчуци 
ще тропат по студените стъкла 
на пролетта, за да ги пусне. 

Всяка следваща есен те преследва през парка, 
все по-близо ходилата й тупкат по шумата – 
ти си само в едно тънко палто 
да те пази от нейните думи. 

Ще забравиш ли някога топлия глас, 
дето с меки пастели в душите ни гали? 
Влез под мойто палто, ще си мислим така: 
Тези есенни дни са прозорци на кораб, 
който тихо изчезва в красивия залез.

В края на книгата има списък на стихотворенията, които са превърнати в песен, и част от кой албум на Точка бг са те.
Много е хубаво, и е плътно като прегръдка: различните неща, с които авторът се занимава, са толкова хармонични и цялостни, в една посока. И като разгръщаш книгата, влизаш в света му.
Самата книга е оформена прекрасно, с онази хубава жълтеникава хартия и с красиви, лаконични снимки в началото на всяка група стихове (на всеки раздел? Цикъл? Ято?). Корицата е с крилца, а снимката и биографичната бележка за Пламен Сивов са сложени отпред, все едно той лично те посреща на прага и те кани да влезеш.

И още нещо, много ценно и впечатляващо за мен.
Голяма част от стихотворенията са свързани със Стария и Новия завет. В наши дни да прочетеш смислени, честни, красиви и докосващи стихотворения на християнска тематика, стихове за Бог, които преливат от вяра, без да са религиозни, които вдъхват вяра, които не дрънчат на кухо, не са доктринерски, а чисти и нежни, и истински… Ами това си е чудо.
Но какво пък толкова, на истинската поезия чудесата са й вътрешно присъщи.

Йосиф Ариматейски

„Дойде Йосиф Ариматейски… дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.”
Евангелие от Марка

Разпятие беше – и свърши се.
Народът полека заслиза от хълма.
А ние стояхме прекършени, чакахме буря,
сякаш празното никога нямаше да е пълно.

Всеки взимаше нещо за себе си.
Някой каза: “Духът Му във нас ще живее”.
“Смърт като смърт. Вярно, видяхме знамения,
но издъхна съвсем по човешки. Отиде си, бедния…”

Който беше грамотен, хукна да търси мастило –
да запази навеки спомени и прозрения.
Който беше поет, заговори унило
за великата жертва и нейните измерения.

Щедра беше Голгота. Никой с празни ръце си не тръгна.
Бавно крачеше майка Му, влачеше своята мъка,
а след нея доволен вървеше войникът,
дето честно спечели на зарове дрехата кървава.

Юда имаше свойто въже. Учениците – ново учение.
За народа – неясна вина и кресливи проклятия.
Мълком стъпихме в бурята, имахме тежко прозрение –
че най-бързо сълзите изсъхват от вятър.

Всеки носи по нещо, само аз се усещам ограбен,
ала знам – недоволството мое не ще да е ялово!
И от хълма при Пилат ще отида направо
и ще викна: “Тялото, дайте ми Тялото!”

Още от Пламен Сивов може да се прочете на сайта му, но да прегърнеш книгата е друго удоволствие. Ще цитирам още едно от най-любимите си негови стихотворения, ще публикувам поста в блога си, а после ще продължа да препрочитам.

Благодаря за поезията!

Акварел

Ако заспиш, ще ме видиш –
верен и твой до поискване.
Галя съня ти и не питам
бяхме ли някога близки.

Ако заспя, ще те видя –
как достигаш на глътки до понятия праведни:
каквото обикнем и каквото оплачем
става това, от което сме направени.

Вятърът разпилява пейзажите,
напоява пространствата – без памет, без цел.
Непокорен и див ни понася нанякъде
и се сливат чертите ни в жесток акварел.

Дишаме глухо над бели води
и задъхват се ручеи в тъмни подмоли.
Остарели възторзи и сухи очи –
всяка сутрин се раждаме беззащитни и голи.

Благославям снега, тихия сняг,
по който сега прибирам се вкъщи –
към въпроси, опънати до утрото чак
и любов, изтъняла до скъсване.

Скитай насън в долината на книгите,
старата Англия, хълмове брулени…
Знаеш ли кой ще те помни така –
двайсетгодишна и влюбена?

Не поглеждай назад към сезони и трепети,
подари на света своята песен.
Довери се на път, който стига морето
и тръгни по брега. Лесно е.

Да попитам – само мене ли това ме разплаква?

 

5 thoughts on “Държавата на другия живот

  1. Веднъж почти случайно попаднах в „Перото“, те бяха отпред, пред нас, на метър разстояние и пееха тези стихове.. Почувствах се благословена!:)

  2. Pingback: Държавата на другия живот

  3. И аз бях тогава в „Перото“, но неслучайно. Радвам се, че който трябва попада на книгата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s