Отдавна плува в ума ми, но чак снощи й дойде редът. Тръгнах да си лягам, сетих се за нея и се отказах от спането. Измислях я в движение и не знам как се случи, но всичките й дефекти станаха очарователни.
Заради нея не заспах до много късно, и пак заради нея станах рано. Затворих я в гардероба, да не ми се смее насреща, но тя и там блещука сред приливи от пуловери и плясък на поли. Елегантна във всяко положение, леко трътлеста и много деликатна, не мисля, че би понесла по-интензивни ласки. „Ще ми развалиш прическата!“… и те гледа в очите, и ти се смее…