Любовта щом остане без нас,
след редиците й оредели
ще се влачим без път и без глас
в празни дни и безплодни недели…
Ще кънти твоят вчерашен смях
във последната стая в хотела.
Ще си спомням щастлива ли бях,
ще се правя на умна и смела,
до последно, до кръв ще държа,
че така било нужно да бъде.
Насаме и насън ще тъжа.
Ще гладува сърцето пропъдено.
Ще треперя – добре ли си, как
ти понася без мен светлината.
Ще помоля най-мекия мрак
да ти бъде жена и приятел…
Някой ден, някой път, не сега.
Но страхът като пропаст привлича.
Аз не спя и препивам с тъга,
и през трепетен страх те обичам.
Мария Донева 
Тъга, плач, болка, просмукани с очакване споменът да стане настояще… И
надежда? За това ще питам моята Надежда.
На 18 юли 2016 г., 23:43, „Мария Донева“
написа:
> Мария posted: “ Любовта щом остане без нас, след редиците й оредели ще се
> влачим без път и без глас, в тъмни дни, във горчиви недели… Ще кънти твоят
> вчерашен смях във последната стая в хотела. Ще се питам щастлива ли бях, ще
> се правя на умна и смела, “
>
Ч.Р.Д.,мноогооо здравеее,многоооооо ЛЮБОВ,многоооо МЕЧТИсбъднати, и МНОГООО ПРЕКРАСНИ ПРЕЖИВЕЛИЦИ ПО ЦЕЛИЯТ СВЯТ,ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ТАЛАНТ,ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК(не се познаваме,лично),МНОГО НОВИ РОЖБИИИ; СТИХОВЕ,ЧОВЕЧЕТА ,ПИЕСИ,КНИГИ И ВСИЧКО КОЕТО НОСИ РАДОСТ НА ТВОИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ-ПРИЯТЕЛИ………. СВЕТЛА ОТ ХАСКОВО(АКО ИДВАШ НАСАМ С МНОГО РАДОСТ ЩЕ СЕ ЗАПОЗНАЕММММММ)
Благодаря, дано всички пожелания се сбъднат!