Трябва ми кът. Да, креслото на баба.
Тук светлината съвсем не е слаба.
Влиза през щорите с мека походка.
Чак ми се мърка. Защо не съм котка!
Свит на кълбо със разтворена книга,
всичко си имам и всичко ми стига.
Мама и татко са в другата стая.
Аз си чета. И по-точно – мечтая.
Още по-точно – пътувам в ума си.
Всички пространства за мене са къси.
Имам си книга – безгрижно безвремие.
Казано най-най-най-точно: добре ми е!