Тя няма как да се заслужи
и няма как да се изстрада.
Не се старае – не е нужно.
На двора с циганите сяда.
Със някой стар вдовец се смее,
подсеща го да се избръсне.
Излиза да си поживее.
Препива, после спи до късно.
И се събужда пролетта.
Чете, разлиства ми писмата,
и ме сдобрява с паметта,
и ми разпява тишината.
Дърветата стоят красиво
на обичайните места
и цветовете им отиват.
Благодаря за пролетта.
Мария Донева 
*ПРЕДПРОЛЕТ*
*Сънува мравката: пълзи*
*по ствола с прясна вар облечен.*
*Отдавна стряхата сълзи,*
*но пролетта е тъй далече.*
*Върба съзира в ясен сън:*
*коси разпуснати оправя*
*и в бързея, сред смях и звън,*
*тя своя образ нов улавя.*
*Сънува вятърът: ята*
*във път обратен се нареждат*…
*Бездънно гледа над света*
*небе, изпълнено с надежда*.
На 19 февруари 2016 г., 0:51, „Мария Донева“
написа:
> Мария posted: “ Тя няма как да се заслужи и няма как да се изстрада. Не
> се старае – не е нужно. На циганите в двора сяда. Със някой стар вдовец се
> смее, подсеща го да се избръсне. Излиза да си поживее. Препива, после спи
> до късно. И се събужда пролетта.“
>