Постой

 

Още ми мирише на теб.
Ръцете ми те усещат.
Добре запълнено е всяко пространство,
дори под тавана въздухът трябва да е още по-топъл,
в отсъствието те чувствам по-ярко,
вън вали, нещо свети,
около мен нищо не се променя,
водата не те измива от мен,
вятърът не те отнася,
вдишвам свят, издишвам тебе,
затварям очи, за да те видя,
радостно ми е, тъжно ми е, твое ми е,
постой още малко в ума ми,
остани.
 

 

5 thoughts on “Постой

  1. Иххх! Прелестно е!
    Как да не взема отношение!

    Когато си тръгвах
    ръцете ми още усещаха
    колко е гладък и топъл въздухът помежду ни.
    Усещах трептенето и вкуса на въпросите
    от теб към мен
    и от мен към себе си,
    и колко боли проклетата липса на отговор.
    Към теб въпроси нямах,
    ти беше ясна, възторжена и глупава –
    да чакаш нещата като случайни птици
    да кацнат, по правило – другаде.
    И ето, аз прелитам,
    и ще се върна в някой следващ сезон,
    за да не намеря нито теб,
    нито себе си…

    .
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s