Постой

 

Още ми мирише на теб.
Ръцете ми те усещат.
Добре запълнено е всяко пространство,
дори под тавана въздухът трябва да е още по-топъл,
в отсъствието те чувствам по-ярко,
вън вали, нещо свети,
около мен нищо не се променя,
водата не те измива от мен,
вятърът не те отнася,
вдишвам свят, издишвам тебе,
затварям очи, за да те видя,
радостно ми е, тъжно ми е, твое ми е,
постой още малко в ума ми,
остани.
 

 

5 thoughts on “Постой

  1. Иххх! Прелестно е!
    Как да не взема отношение!

    Когато си тръгвах
    ръцете ми още усещаха
    колко е гладък и топъл въздухът помежду ни.
    Усещах трептенето и вкуса на въпросите
    от теб към мен
    и от мен към себе си,
    и колко боли проклетата липса на отговор.
    Към теб въпроси нямах,
    ти беше ясна, възторжена и глупава –
    да чакаш нещата като случайни птици
    да кацнат, по правило – другаде.
    И ето, аз прелитам,
    и ще се върна в някой следващ сезон,
    за да не намеря нито теб,
    нито себе си…

    .
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s