Душата ми е изпочупена.
Аз зная кой го е направил.
Времето.
И невнимателни хора, допуснати прекалено близо.
Душата ми няма ръце.
Ето я.
Прегърната, не може да отвърне на прегръдката.
Хубава е била, и още е хубава.
Но не може да създава.
Не може да се защити.
Не може да пази никого.
Не й поднасяйте дарове.
Осакатена,
душата ми се радва с осакатена радост.
Душата ми скърби с осакатена скръб.
Не иска и не се надява.
Не подлага длан.
Не протяга длан.
Не поема приятелската ръка.
Сега е болна и ще боледува още.
Времето й е взело ръцете, само то може да й ги върне.
Моля те.